поръбели

Речник на българския език

1. поръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поръбели е производна форма на поръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поръбели е производна форма на поръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).