поръбил е

Речник на българския език

1. поръбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръбил е е производна форма на поръбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръбил е е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).