поръбил

Речник на българския език

1. поръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поръбил е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

поръбил е производна форма на поръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).