поръбил съм

Речник на българския език

1. поръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поръбил съм е производна форма на поръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поръбил съм е производна форма на поръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).