поканя

Речник на българския език

пока̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

пока̀ниш, мин. св. пока̀них, мин. прич. пока̀нил, св.вж. поканвам.

Грешни изписвания (3)

  • поканъ
  • пуканъ
  • пуканя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ка-ня по-ка-ним
2 лице по-ка-ниш по-ка-ни-те
3 лице по-ка-ни по-ка-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ка-них по-ка-них-ме
2 лице по-ка-ни по-ка-них-те
3 лице по-ка-ни по-ка-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ка-нех по-ка-нех-ме
2 лице по-ка-не-ше по-ка-нех-те
3 лице по-ка-не-ше по-ка-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканил съм поканила съм поканило съм поканили сме
2 лице поканил си поканила си поканило си поканили сте
3 лице поканил е поканила е поканило е поканили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поканил бях поканила бях поканило бяхме поканили
2 лице беше поканил беше поканила беше поканило бяхте поканили
3 лице беше поканил беше поканила беше поканило бяха поканили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поканя ще поканим
2 лице ще поканиш ще поканите
3 лице ще покани ще поканят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поканил ще съм поканила ще съм поканило ще сме поканили
2 лице ще си поканил ще си поканила ще си поканило ще сте поканили
3 лице ще е поканил ще е поканила ще е поканило ще са поканили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поканя щяхме да поканим
2 лице щеше да поканиш щяхте да поканите
3 лице щеше да покани щяха да поканят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поканил щях да съм поканила щях да съм поканило щяхме да сме поканили
2 лице щеше да си поканил щеше да си поканила щеше да си поканило щяхте да сте поканили
3 лице щеше да е поканил щеше да е поканила щеше да е поканило щяха да са поканили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканел съм поканела съм поканело съм поканели сме
2 лице поканел си поканела си поканело си поканели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканил съм поканила съм поканило съм поканили сме
2 лице поканил си поканила си поканило си поканили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поканил била съм поканила било съм поканило били сме поканили
2 лице бил си поканил била си поканила било си поканило били сте поканили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поканя щяла съм да поканя щяло съм да поканя щели сме да поканим
2 лице щял си да поканиш щяла си да поканиш щяло си да поканиш щели сте да поканите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поканил щяла съм да съм поканила щяло съм да съм поканило щели сме да сме поканили
2 лице щял си да си поканил щяла си да си поканила щяло си да си поканило щели сте да сте поканили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поканил бих поканила бих поканило бихме поканили
2 лице би поканил би поканила би поканило бихте поканили
3 лице би поканил би поканила би поканило биха поканили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ка-ни по-ка-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ка-нен
непълен член по-ка-не-ния
пълен член по-ка-не-ни-ят
женски род по-ка-не-на
членувано по-ка-не-на-та
среден род по-ка-не-но
членувано по-ка-не-но-то
множествено число по-ка-не-ни
членувано по-ка-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ка-нил
непълен член по-ка-ни-лия
пълен член по-ка-ни-ли-ят
женски род по-ка-ни-ла
членувано по-ка-ни-ла-та
среден род по-ка-ни-ло
членувано по-ка-ни-ло-то
множествено число по-ка-ни-ли
членувано по-ка-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ка-нел
женски род по-ка-не-ла
среден род по-ка-не-ло
множествено число по-ка-не-ли