поканели

Речник на българския език

1. поканели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поканели е производна форма на поканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поканели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поканели е производна форма на поканя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).