поканела

Речник на българския език

1. поканела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поканела е производна форма на поканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поканела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поканела е производна форма на поканя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).