поканил си

Речник на българския език

1. поканил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поканил си е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поканил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поканил си е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).