поканело

Речник на българския език

1. поканело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поканело е производна форма на поканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поканело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поканело е производна форма на поканя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).