поканила

Речник на българския език

1. поканила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поканила е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поканила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поканила е производна форма на поканя (мин. деят. св. прич. ж. р.).