поканило е

Речник на българския език

1. поканило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поканило е е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поканило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поканило е е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).