поканил е

Речник на българския език

1. поканил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поканил е е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поканил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поканил е е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).