поканило съм

Речник на българския език

1. поканило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поканило съм е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поканило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поканило съм е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).