покани

Речник на българския език

1. покани — мн. ч.

покани е производна форма на покана (мн. ч.).

2. покани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покани е производна форма на поканя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. покани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покани е производна форма на поканя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. покани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покани е производна форма на поканя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. покани — повелително наклонение, ед. ч.

покани е производна форма на поканя (повелително наклонение, ед. ч.).