овържа

Речник на българския език

овъ̀ржа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

овъ̀ржеш, мин. св. овъ̀рзах, мин. прич. овъ̀рзал, св.вж. овързвам.

Грешни изписвания (3)

  • овържъ
  • увържа
  • увържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице овър-жа овър-жем
2 лице овър-жеш овър-же-те
3 лице овър-же овър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице овър-зах овър-зах-ме
2 лице овър-за овър-зах-те
3 лице овър-за овър-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице овър-жех овър-жех-ме
2 лице овър-же-ше овър-жех-те
3 лице овър-же-ше овър-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овързал съм овързала съм овързало съм овързали сме
2 лице овързал си овързала си овързало си овързали сте
3 лице овързал е овързала е овързало е овързали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях овързал бях овързала бях овързало бяхме овързали
2 лице беше овързал беше овързала беше овързало бяхте овързали
3 лице беше овързал беше овързала беше овързало бяха овързали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще овържа ще овържем
2 лице ще овържеш ще овържете
3 лице ще овърже ще овържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм овързал ще съм овързала ще съм овързало ще сме овързали
2 лице ще си овързал ще си овързала ще си овързало ще сте овързали
3 лице ще е овързал ще е овързала ще е овързало ще са овързали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да овържа щяхме да овържем
2 лице щеше да овържеш щяхте да овържете
3 лице щеше да овърже щяха да овържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм овързал щях да съм овързала щях да съм овързало щяхме да сме овързали
2 лице щеше да си овързал щеше да си овързала щеше да си овързало щяхте да сте овързали
3 лице щеше да е овързал щеше да е овързала щеше да е овързало щяха да са овързали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овържел съм овържела съм овържело съм овържели сме
2 лице овържел си овържела си овържело си овържели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овързал съм овързала съм овързало съм овързали сме
2 лице овързал си овързала си овързало си овързали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм овързал била съм овързала било съм овързало били сме овързали
2 лице бил си овързал била си овързала било си овързало били сте овързали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да овържа щяла съм да овържа щяло съм да овържа щели сме да овържем
2 лице щял си да овържеш щяла си да овържеш щяло си да овържеш щели сте да овържете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм овързал щяла съм да съм овързала щяло съм да съм овързало щели сме да сме овързали
2 лице щял си да си овързал щяла си да си овързала щяло си да си овързало щели сте да сте овързали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих овързал бих овързала бих овързало бихме овързали
2 лице би овързал би овързала би овързало бихте овързали
3 лице би овързал би овързала би овързало биха овързали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
овър-жи овър-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род овър-зан
непълен член овър-за-ния
пълен член овър-за-ни-ят
женски род овър-за-на
членувано овър-за-на-та
среден род овър-за-но
членувано овър-за-но-то
множествено число овър-за-ни
членувано овър-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-зал
непълен член овър-за-лия
пълен член овър-за-ли-ят
женски род овър-за-ла
членувано овър-за-ла-та
среден род овър-за-ло
членувано овър-за-ло-то
множествено число овър-за-ли
членувано овър-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-жел
женски род овър-же-ла
среден род овър-же-ло
множествено число овър-же-ли