овържел

Речник на българския език

1. овържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овържел е производна форма на овържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

овържел е производна форма на овържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).