овържела

Речник на българския език

1. овържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овържела е производна форма на овържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

овържела е производна форма на овържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).