овързало

Речник на българския език

1. овързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овързало е производна форма на овържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овързало е производна форма на овържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).