овързала е

Речник на българския език

1. овързала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овързала е е производна форма на овържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овързала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овързала е е производна форма на овържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).