овързвам

Речник на българския език

овъ̀рзвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

овъ̀рзваш, несв. и овъ̀ржа, св.; Кого, какво. Връзвам от всички страни, обвързвам. Овърза здраво пакета.

Грешни изписвания (3)

  • овързвъм
  • увързвам
  • увързвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице овър-з-вам овър-з-ва-ме
2 лице овър-з-ваш овър-з-ва-те
3 лице овър-з-ва овър-з-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице овър-з-вах овър-з-вах-ме
2 лице овър-з-ва овър-з-вах-те
3 лице овър-з-ва овър-з-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице овър-з-вах овър-з-вах-ме
2 лице овър-з-ва-ше овър-з-вах-те
3 лице овър-з-ва-ше овър-з-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овързвал съм овързвала съм овързвало съм овързвали сме
2 лице овързвал си овързвала си овързвало си овързвали сте
3 лице овързвал е овързвала е овързвало е овързвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях овързвал бях овързвала бях овързвало бяхме овързвали
2 лице беше овързвал беше овързвала беше овързвало бяхте овързвали
3 лице беше овързвал беше овързвала беше овързвало бяха овързвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще овързвам ще овързваме
2 лице ще овързваш ще овързвате
3 лице ще овързва ще овързват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм овързвал ще съм овързвала ще съм овързвало ще сме овързвали
2 лице ще си овързвал ще си овързвала ще си овързвало ще сте овързвали
3 лице ще е овързвал ще е овързвала ще е овързвало ще са овързвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да овързвам щяхме да овързваме
2 лице щеше да овързваш щяхте да овързвате
3 лице щеше да овързва щяха да овързват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм овързвал щях да съм овързвала щях да съм овързвало щяхме да сме овързвали
2 лице щеше да си овързвал щеше да си овързвала щеше да си овързвало щяхте да сте овързвали
3 лице щеше да е овързвал щеше да е овързвала щеше да е овързвало щяха да са овързвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овързвал съм овързвала съм овързвало съм овързвали сме
2 лице овързвал си овързвала си овързвало си овързвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овързвал съм овързвала съм овързвало съм овързвали сме
2 лице овързвал си овързвала си овързвало си овързвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм овързвал била съм овързвала било съм овързвало били сме овързвали
2 лице бил си овързвал била си овързвала било си овързвало били сте овързвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да овързвам щяла съм да овързвам щяло съм да овързвам щели сме да овързваме
2 лице щял си да овързваш щяла си да овързваш щяло си да овързваш щели сте да овързвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм овързвал щяла съм да съм овързвала щяло съм да съм овързвало щели сме да сме овързвали
2 лице щял си да си овързвал щяла си да си овързвала щяло си да си овързвало щели сте да сте овързвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих овързвал бих овързвала бих овързвало бихме овързвали
2 лице би овързвал би овързвала би овързвало бихте овързвали
3 лице би овързвал би овързвала би овързвало биха овързвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
овър-з-вай овър-з-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род овър-з-ван
непълен член овър-з-ва-ния
пълен член овър-з-ва-ни-ят
женски род овър-з-ва-на
членувано овър-з-ва-на-та
среден род овър-з-ва-но
членувано овър-з-ва-но-то
множествено число овър-з-ва-ни
членувано овър-з-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-з-вал
непълен член овър-з-ва-лия
пълен член овър-з-ва-ли-ят
женски род овър-з-ва-ла
членувано овър-з-ва-ла-та
среден род овър-з-ва-ло
членувано овър-з-ва-ло-то
множествено число овър-з-ва-ли
членувано овър-з-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-з-вал
женски род овър-з-ва-ла
среден род овър-з-ва-ло
множествено число овър-з-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-з-ващ
непълен член овър-з-ва-щия
пълен член овър-з-ва-щи-ят
женски род овър-з-ва-ща
членувано овър-з-ва-ща-та
среден род овър-з-ва-що
членувано овър-з-ва-що-то
множествено число овър-з-ва-щи
членувано овър-з-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

овър-з-вай-ки