бил е овързвал

Речник на българския език

1. бил е овързвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е овързвал е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).