овързвало

Речник на българския език

1. овързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овързвало е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овързвало е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овързвало е производна форма на овързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овързвало е производна форма на овързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).