овързвали

Речник на българския език

1. овързвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

овързвали е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овързвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овързвали е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. овързвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овързвали е производна форма на овързвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. овързвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

овързвали е производна форма на овързвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).