овързва

Речник на българския език

1. овързва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

овързва е производна форма на овързвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. овързва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

овързва е производна форма на овързвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. овързва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

овързва е производна форма на овързвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).