овърза

Речник на българския език

1. овърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

овърза е производна форма на овържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. овърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

овърза е производна форма на овържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).