овързала

Речник на българския език

1. овързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овързала е производна форма на овържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

овързала е производна форма на овържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).