овързали

Речник на българския език

1. овързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овързали е производна форма на овържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овързали е производна форма на овържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).