овържели

Речник на българския език

1. овържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

овържели е производна форма на овържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

овържели е производна форма на овържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).