лющя

Речник на българския език

лю̀щя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

лю̀щиш, мин. св. лю̀щих и лющѝх, мин. прич. лю̀щил и лющѝл, несв.; какво.
1. Махам люспа, кожа на плод, зеленчук. Лющя боб.
2. Обелвам горния слой на нещо на люспи. Лющя боята. Лющя си раните. Лющя си пъпките.
лющя се. — Обелвам се сам или се беля лесно. Мазилката се лющи много.
същ. лю̀щене, ср.

Грешни изписвания (3)

  • люштъ
  • люштя
  • лющъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лю-щя лю-щим
2 лице лю-щиш лю-щи-те
3 лице лю-щи лю-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лю-щих лю-щих-ме
2 лице лю-щи лю-щих-те
3 лице лю-щи лю-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лю-щех лю-щех-ме
2 лице лю-ще-ше лю-щех-те
3 лице лю-ще-ше лю-ще-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лющил съм лющила съм лющило съм лющили сме
2 лице лющил си лющила си лющило си лющили сте
3 лице лющил е лющила е лющило е лющили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лющил бях лющила бях лющило бяхме лющили
2 лице беше лющил беше лющила беше лющило бяхте лющили
3 лице беше лющил беше лющила беше лющило бяха лющили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лющя ще лющим
2 лице ще лющиш ще лющите
3 лице ще лющи ще лющят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лющил ще съм лющила ще съм лющило ще сме лющили
2 лице ще си лющил ще си лющила ще си лющило ще сте лющили
3 лице ще е лющил ще е лющила ще е лющило ще са лющили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лющя щяхме да лющим
2 лице щеше да лющиш щяхте да лющите
3 лице щеше да лющи щяха да лющят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лющил щях да съм лющила щях да съм лющило щяхме да сме лющили
2 лице щеше да си лющил щеше да си лющила щеше да си лющило щяхте да сте лющили
3 лице щеше да е лющил щеше да е лющила щеше да е лющило щяха да са лющили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лющел съм лющела съм лющело съм лющели сме
2 лице лющел си лющела си лющело си лющели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лющил съм лющила съм лющило съм лющили сме
2 лице лющил си лющила си лющило си лющили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лющил била съм лющила било съм лющило били сме лющили
2 лице бил си лющил била си лющила било си лющило били сте лющили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лющя щяла съм да лющя щяло съм да лющя щели сме да лющим
2 лице щял си да лющиш щяла си да лющиш щяло си да лющиш щели сте да лющите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лющил щяла съм да съм лющила щяло съм да съм лющило щели сме да сме лющили
2 лице щял си да си лющил щяла си да си лющила щяло си да си лющило щели сте да сте лющили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лющил бих лющила бих лющило бихме лющили
2 лице би лющил би лющила би лющило бихте лющили
3 лице би лющил би лющила би лющило биха лющили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лю-щи лю-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лю-щен
непълен член лю-ще-ния
пълен член лю-ще-ни-ят
женски род лю-ще-на
членувано лю-ще-на-та
среден род лю-ще-но
членувано лю-ще-но-то
множествено число лю-ще-ни
членувано лю-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-щил
непълен член лю-щи-лия
пълен член лю-щи-ли-ят
женски род лю-щи-ла
членувано лю-щи-ла-та
среден род лю-щи-ло
членувано лю-щи-ло-то
множествено число лю-щи-ли
членувано лю-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-щел
женски род лю-ще-ла
среден род лю-ще-ло
множествено число лю-ще-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-щещ
непълен член лю-ще-щия
пълен член лю-ще-щи-ят
женски род лю-ще-ща
членувано лю-ще-ща-та
среден род лю-ще-що
членувано лю-ще-що-то
множествено число лю-ще-щи
членувано лю-ще-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лю-щей-ки