лющил си

Речник на българския език

1. лющил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лющил си е производна форма на лющя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лющил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лющил си е производна форма на лющя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).