лющил е

Речник на българския език

1. лющил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лющил е е производна форма на лющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лющил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лющил е е производна форма на лющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).