лющило е

Речник на българския език

1. лющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лющило е е производна форма на лющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лющило е е производна форма на лющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).