лющил съм

Речник на българския език

1. лющил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лющил съм е производна форма на лющя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. лющил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

лющил съм е производна форма на лющя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).