излющвам

Речник на българския език

излю̀щвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езлюштвам
  • езлюштвъм
  • езлющвам
  • езлющвъм
  • излюштвам
  • излюштвъм
  • излющвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-лющ-вам из-лющ-ва-ме
2 лице из-лющ-ваш из-лющ-ва-те
3 лице из-лющ-ва из-лющ-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-лющ-вах из-лющ-вах-ме
2 лице из-лющ-ва из-лющ-вах-те
3 лице из-лющ-ва из-лющ-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-лющ-вах из-лющ-вах-ме
2 лице из-лющ-ва-ше из-лющ-вах-те
3 лице из-лющ-ва-ше из-лющ-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излющвал съм излющвала съм излющвало съм излющвали сме
2 лице излющвал си излющвала си излющвало си излющвали сте
3 лице излющвал е излющвала е излющвало е излющвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излющвал бях излющвала бях излющвало бяхме излющвали
2 лице беше излющвал беше излющвала беше излющвало бяхте излющвали
3 лице беше излющвал беше излющвала беше излющвало бяха излющвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излющвам ще излющваме
2 лице ще излющваш ще излющвате
3 лице ще излющва ще излющват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излющвал ще съм излющвала ще съм излющвало ще сме излющвали
2 лице ще си излющвал ще си излющвала ще си излющвало ще сте излющвали
3 лице ще е излющвал ще е излющвала ще е излющвало ще са излющвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излющвам щяхме да излющваме
2 лице щеше да излющваш щяхте да излющвате
3 лице щеше да излющва щяха да излющват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излющвал щях да съм излющвала щях да съм излющвало щяхме да сме излющвали
2 лице щеше да си излющвал щеше да си излющвала щеше да си излющвало щяхте да сте излющвали
3 лице щеше да е излющвал щеше да е излющвала щеше да е излющвало щяха да са излющвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излющвал съм излющвала съм излющвало съм излющвали сме
2 лице излющвал си излющвала си излющвало си излющвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излющвал съм излющвала съм излющвало съм излющвали сме
2 лице излющвал си излющвала си излющвало си излющвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излющвал била съм излющвала било съм излющвало били сме излющвали
2 лице бил си излющвал била си излющвала било си излющвало били сте излющвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излющвам щяла съм да излющвам щяло съм да излющвам щели сме да излющваме
2 лице щял си да излющваш щяла си да излющваш щяло си да излющваш щели сте да излющвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излющвал щяла съм да съм излющвала щяло съм да съм излющвало щели сме да сме излющвали
2 лице щял си да си излющвал щяла си да си излющвала щяло си да си излющвало щели сте да сте излющвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излющвал бих излющвала бих излющвало бихме излющвали
2 лице би излющвал би излющвала би излющвало бихте излющвали
3 лице би излющвал би излющвала би излющвало биха излющвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-лющ-вай из-лющ-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-лющ-ван
непълен член из-лющ-ва-ния
пълен член из-лющ-ва-ни-ят
женски род из-лющ-ва-на
членувано из-лющ-ва-на-та
среден род из-лющ-ва-но
членувано из-лющ-ва-но-то
множествено число из-лющ-ва-ни
членувано из-лющ-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лющ-вал
непълен член из-лющ-ва-лия
пълен член из-лющ-ва-ли-ят
женски род из-лющ-ва-ла
членувано из-лющ-ва-ла-та
среден род из-лющ-ва-ло
членувано из-лющ-ва-ло-то
множествено число из-лющ-ва-ли
членувано из-лющ-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лющ-вал
женски род из-лющ-ва-ла
среден род из-лющ-ва-ло
множествено число из-лющ-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лющ-ващ
непълен член из-лющ-ва-щия
пълен член из-лющ-ва-щи-ят
женски род из-лющ-ва-ща
членувано из-лющ-ва-ща-та
среден род из-лющ-ва-що
членувано из-лющ-ва-що-то
множествено число из-лющ-ва-щи
членувано из-лющ-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-лющ-вай-ки