лющене

Речник на българския език

лю̀щене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. лю̀щя

Грешни изписвания (7)

  • люштене
  • люштени
  • люштине
  • люштини
  • лющени
  • лющине
  • лющини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ще-не
членувано лю-ще-не-то
мн.ч. лю-ще-ния
членувано лю-ще-ни-я-та