лющела

Речник на българския език

1. лющела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лющела е производна форма на лющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лющела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лющела е производна форма на лющя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).