лющи

Речник на българския език

1. лющи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лющи е производна форма на лющя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лющи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лющи е производна форма на лющя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лющи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лющи е производна форма на лющя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. лющи — повелително наклонение, ед. ч.

лющи е производна форма на лющя (повелително наклонение, ед. ч.).