люпя

Речник на българския език

лю̀пя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

лю̀пиш, мин. св. лю̀пих и люпѝх, мин. прич. лю̀пил и люпѝл, несв.; Какво.
1. За птица — мътя.
2. Мътя с инкубатор.
3. Диал. Чопля, отстранявам люспа или горна кора на нещо. Люпя семки.

Грешни изписвания (1)

  • люпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лю-пя лю-пим
2 лице лю-пиш лю-пи-те
3 лице лю-пи лю-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лю-пих лю-пих-ме
2 лице лю-пи лю-пих-те
3 лице лю-пи лю-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лю-пех лю-пех-ме
2 лице лю-пе-ше лю-пех-те
3 лице лю-пе-ше лю-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люпил съм люпила съм люпило съм люпили сме
2 лице люпил си люпила си люпило си люпили сте
3 лице люпил е люпила е люпило е люпили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях люпил бях люпила бях люпило бяхме люпили
2 лице беше люпил беше люпила беше люпило бяхте люпили
3 лице беше люпил беше люпила беше люпило бяха люпили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще люпя ще люпим
2 лице ще люпиш ще люпите
3 лице ще люпи ще люпят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм люпил ще съм люпила ще съм люпило ще сме люпили
2 лице ще си люпил ще си люпила ще си люпило ще сте люпили
3 лице ще е люпил ще е люпила ще е люпило ще са люпили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да люпя щяхме да люпим
2 лице щеше да люпиш щяхте да люпите
3 лице щеше да люпи щяха да люпят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм люпил щях да съм люпила щях да съм люпило щяхме да сме люпили
2 лице щеше да си люпил щеше да си люпила щеше да си люпило щяхте да сте люпили
3 лице щеше да е люпил щеше да е люпила щеше да е люпило щяха да са люпили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люпел съм люпела съм люпело съм люпели сме
2 лице люпел си люпела си люпело си люпели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люпил съм люпила съм люпило съм люпили сме
2 лице люпил си люпила си люпило си люпили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм люпил била съм люпила било съм люпило били сме люпили
2 лице бил си люпил била си люпила било си люпило били сте люпили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да люпя щяла съм да люпя щяло съм да люпя щели сме да люпим
2 лице щял си да люпиш щяла си да люпиш щяло си да люпиш щели сте да люпите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм люпил щяла съм да съм люпила щяло съм да съм люпило щели сме да сме люпили
2 лице щял си да си люпил щяла си да си люпила щяло си да си люпило щели сте да сте люпили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих люпил бих люпила бих люпило бихме люпили
2 лице би люпил би люпила би люпило бихте люпили
3 лице би люпил би люпила би люпило биха люпили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лю-пи лю-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лю-пен
непълен член лю-пе-ния
пълен член лю-пе-ни-ят
женски род лю-пе-на
членувано лю-пе-на-та
среден род лю-пе-но
членувано лю-пе-но-то
множествено число лю-пе-ни
членувано лю-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-пил
непълен член лю-пи-лия
пълен член лю-пи-ли-ят
женски род лю-пи-ла
членувано лю-пи-ла-та
среден род лю-пи-ло
членувано лю-пи-ло-то
множествено число лю-пи-ли
членувано лю-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-пел
женски род лю-пе-ла
среден род лю-пе-ло
множествено число лю-пе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-пещ
непълен член лю-пе-щия
пълен член лю-пе-щи-ят
женски род лю-пе-ща
членувано лю-пе-ща-та
среден род лю-пе-що
членувано лю-пе-що-то
множествено число лю-пе-щи
членувано лю-пе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лю-пей-ки