люпела

Речник на българския език

1. люпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люпела е производна форма на люпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

люпела е производна форма на люпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).