люпели

Речник на българския език

1. люпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

люпели е производна форма на люпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. люпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

люпели е производна форма на люпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).