люпил е

Речник на българския език

1. люпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люпил е е производна форма на люпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. люпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люпил е е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).