бил съм люпил

Речник на българския език

1. бил съм люпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм люпил е производна форма на люпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).