измътвам

Речник на българския език

измъ̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езмътвам
  • езмътвъм
  • измътвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мът-вам из-мът-ва-ме
2 лице из-мът-ваш из-мът-ва-те
3 лице из-мът-ва из-мът-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мът-вах из-мът-вах-ме
2 лице из-мът-ва из-мът-вах-те
3 лице из-мът-ва из-мът-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мът-вах из-мът-вах-ме
2 лице из-мът-ва-ше из-мът-вах-те
3 лице из-мът-ва-ше из-мът-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътвал съм измътвала съм измътвало съм измътвали сме
2 лице измътвал си измътвала си измътвало си измътвали сте
3 лице измътвал е измътвала е измътвало е измътвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измътвал бях измътвала бях измътвало бяхме измътвали
2 лице беше измътвал беше измътвала беше измътвало бяхте измътвали
3 лице беше измътвал беше измътвала беше измътвало бяха измътвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измътвам ще измътваме
2 лице ще измътваш ще измътвате
3 лице ще измътва ще измътват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измътвал ще съм измътвала ще съм измътвало ще сме измътвали
2 лице ще си измътвал ще си измътвала ще си измътвало ще сте измътвали
3 лице ще е измътвал ще е измътвала ще е измътвало ще са измътвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измътвам щяхме да измътваме
2 лице щеше да измътваш щяхте да измътвате
3 лице щеше да измътва щяха да измътват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измътвал щях да съм измътвала щях да съм измътвало щяхме да сме измътвали
2 лице щеше да си измътвал щеше да си измътвала щеше да си измътвало щяхте да сте измътвали
3 лице щеше да е измътвал щеше да е измътвала щеше да е измътвало щяха да са измътвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътвал съм измътвала съм измътвало съм измътвали сме
2 лице измътвал си измътвала си измътвало си измътвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътвал съм измътвала съм измътвало съм измътвали сме
2 лице измътвал си измътвала си измътвало си измътвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измътвал била съм измътвала било съм измътвало били сме измътвали
2 лице бил си измътвал била си измътвала било си измътвало били сте измътвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измътвам щяла съм да измътвам щяло съм да измътвам щели сме да измътваме
2 лице щял си да измътваш щяла си да измътваш щяло си да измътваш щели сте да измътвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измътвал щяла съм да съм измътвала щяло съм да съм измътвало щели сме да сме измътвали
2 лице щял си да си измътвал щяла си да си измътвала щяло си да си измътвало щели сте да сте измътвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измътвал бих измътвала бих измътвало бихме измътвали
2 лице би измътвал би измътвала би измътвало бихте измътвали
3 лице би измътвал би измътвала би измътвало биха измътвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мът-вай из-мът-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мът-ван
непълен член из-мът-ва-ния
пълен член из-мът-ва-ни-ят
женски род из-мът-ва-на
членувано из-мът-ва-на-та
среден род из-мът-ва-но
членувано из-мът-ва-но-то
множествено число из-мът-ва-ни
членувано из-мът-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мът-вал
непълен член из-мът-ва-лия
пълен член из-мът-ва-ли-ят
женски род из-мът-ва-ла
членувано из-мът-ва-ла-та
среден род из-мът-ва-ло
членувано из-мът-ва-ло-то
множествено число из-мът-ва-ли
членувано из-мът-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мът-вал
женски род из-мът-ва-ла
среден род из-мът-ва-ло
множествено число из-мът-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мът-ващ
непълен член из-мът-ва-щия
пълен член из-мът-ва-щи-ят
женски род из-мът-ва-ща
членувано из-мът-ва-ща-та
среден род из-мът-ва-що
членувано из-мът-ва-що-то
множествено число из-мът-ва-щи
членувано из-мът-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мът-вай-ки