люпила е

Речник на българския език

1. люпила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люпила е е производна форма на люпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люпила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люпила е е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).