люпила

Речник на българския език

1. люпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люпила е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

люпила е производна форма на люпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).