кумя

Речник на българския език

кумя непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ку-мя ку-мим
2 лице ку-миш ку-ми-те
3 лице ку-ми ку-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ку-мих ку-мих-ме
2 лице ку-ми ку-мих-те
3 лице ку-ми ку-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ку-мех ку-мех-ме
2 лице ку-ме-ше ку-мех-те
3 лице ку-ме-ше ку-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумил съм кумила съм кумило съм кумили сме
2 лице кумил си кумила си кумило си кумили сте
3 лице кумил е кумила е кумило е кумили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кумил бях кумила бях кумило бяхме кумили
2 лице беше кумил беше кумила беше кумило бяхте кумили
3 лице беше кумил беше кумила беше кумило бяха кумили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кумя ще кумим
2 лице ще кумиш ще кумите
3 лице ще куми ще кумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кумил ще съм кумила ще съм кумило ще сме кумили
2 лице ще си кумил ще си кумила ще си кумило ще сте кумили
3 лице ще е кумил ще е кумила ще е кумило ще са кумили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кумя щяхме да кумим
2 лице щеше да кумиш щяхте да кумите
3 лице щеше да куми щяха да кумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кумил щях да съм кумила щях да съм кумило щяхме да сме кумили
2 лице щеше да си кумил щеше да си кумила щеше да си кумило щяхте да сте кумили
3 лице щеше да е кумил щеше да е кумила щеше да е кумило щяха да са кумили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумел съм кумела съм кумело съм кумели сме
2 лице кумел си кумела си кумело си кумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кумил съм кумила съм кумило съм кумили сме
2 лице кумил си кумила си кумило си кумили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кумил била съм кумила било съм кумило били сме кумили
2 лице бил си кумил била си кумила било си кумило били сте кумили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кумя щяла съм да кумя щяло съм да кумя щели сме да кумим
2 лице щял си да кумиш щяла си да кумиш щяло си да кумиш щели сте да кумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кумил щяла съм да съм кумила щяло съм да съм кумило щели сме да сме кумили
2 лице щял си да си кумил щяла си да си кумила щяло си да си кумило щели сте да сте кумили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кумил бих кумила бих кумило бихме кумили
2 лице би кумил би кумила би кумило бихте кумили
3 лице би кумил би кумила би кумило биха кумили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ку-ми ку-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-мил
непълен член ку-ми-лия
пълен член ку-ми-ли-ят
женски род ку-ми-ла
членувано ку-ми-ла-та
среден род ку-ми-ло
членувано ку-ми-ло-то
множествено число ку-ми-ли
членувано ку-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-мел
женски род ку-ме-ла
среден род ку-ме-ло
множествено число ку-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-мещ
непълен член ку-ме-щия
пълен член ку-ме-щи-ят
женски род ку-ме-ща
членувано ку-ме-ща-та
среден род ку-ме-що
членувано ку-ме-що-то
множествено число ку-ме-щи
членувано ку-ме-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ку-мей-ки