кумила си

Речник на българския език

1. кумила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

кумила си е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. кумила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

кумила си е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).