кумил е

Речник на българския език

1. кумил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кумил е е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кумил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кумил е е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).