щяла съм да съм кумила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм кумила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм кумила е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).