кумило си

Речник на българския език

1. кумило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

кумило си е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. кумило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

кумило си е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).